Тюхкам се за несраведливостта, тюхкам се за разваленото месо, тюхкам се за липсата на спестявания, тюхкам се за миналото, тюхкам се за бъдещето, тюххам се за смачканата кола, тюхкам се за мръсния под, тюхкам се за затритите снимки.
През цялото това време, което аз или ти съвсем съзнателно сме отделили и избрали да се тюхкаме…някой, който е отложил плана да се тюфка е успял да направи медени питки, а някой е научил детето си да кара колело, а някой се е качил в планината, а някой е прочел един вагон с книги.
Тюх-Тюх-Тюх, ооо, тюх.
2 Comments
Абе скъпа мила моя,
Направо ме …..
Страхотен Блог.
Дизайн, стил, а за начина по който пишеш - много ми харесва.
МОДЕРНИ ВРЕМЕНА……и още нещо…
Винаги съм искала да мога да пиша и аз, но както хората са казали:
“От всяко дърво свирка не става !”
И по темата - НЕ !
НЕ, НЕ и НЕ - никакво тюхкане.
Както знаеш, твърде много мечти за постигане, места за виждане, хора за опознаване…
Усмихна ме широко като видях, че си запазила и пишеш под псевдонима от реалния живот!
А колкото до “твърде много места за виждане, хора за опознаване”, които ни предстоят - мисля си доста често напоследък,
че вървят ръка за ръка; ако посещаваме любими кътчета или преоткриваме други самоцелно без хора, с които да споделим
това, магията на новото и непознатото губи от силата си. Поне за мен е така. Но няма да се тюхкам сега за това, че не мога
да ги разделя. Може би ако съзнанието ни е освободено от всички онези предразсъдъци, които ни отдалечават от опознаването
на човешки същества, тогава бихме се докосвали до повече от тях. Страхът, зад чийто гръб се крият какви ли не
предразсъдъци е до голяма степен будител на много наши излишни тревоги.
Тю да се не види!