Казвам се Оля.Преди много, много години не си харесвах името,но имах време да свикна с него. Затова и започвам по протокол, та да ми се махне от главата задължителната програма. Родена съм в Пловдив и съм го кръстосвала надлъж и нашир 24 години.
Живея в страната на самотата – Народна Република America. Това естествено е само географска подробност, която по случайност определя моя светоглед от 11 години насам. Необщителна, саркастична, но най-често романтична. Това често ме бута по наклонената виртуална плоскост. Имам спомен за мимолетна детска мечта да напиша книга, после за малко да спра да чета книги, а сега пиша блог.
От години се бичувам, че родният ми език е станал един такъв тромав в устата и вял и бекръвен на хартия. Практикуването на разни заниманя като писане например, казват водело до подобрения и/или изменения в тази област и други. Като разбрах за гореописаната взаимоспомагателност, тутакси ме връхлетя един необуздан стремеж да проверя това лично, както и да разчупя малко публичните си изяви.
През дневните или по-скоро през сумрачните часове на денонощието се уча за студентка, но по-скоро се уча за да сполуча. Графичен дизайн е дълбокто море, в което се нося вече не чак толкова безтегловно,а очите ми плуват в сълзи от радост откакто намерих това което…
Този блог се публикува с безграничната подкрепа и любезното съучастие на Биско или артистЪТ известен под името „невър фиър, биско’с хиър”.
За домейна modernivremena.org
Главоблъскането никак не помогна за сътворяването на задоволително заглавие за този домейн. Напротив, вместо кръщаване на срамежливото отроче с име, което да го изразява поетично, аз май му скроих малко крива капа. Сега ще трябва да расте и хубавее, носейки на крехките си плещи тежестта на синдрома модерни времена.
Модерни времена заструи в пресъхналата ми тимба под влияние на Чаплиновия Модерни Времена(филмЪТ). Филмът Модерни Времена отразява със страшна сила времето на Великата Депресия, сиреч Световната Икономическа криза преди 80 години. Разбира се, че историята се повтаря. Колапсът е повсеместен – от финансов до морален. И преди, но като че ли повече сега.
Високи технологии, високи изисквания, големи очаквания, вещи, вещи, вещи и все по-малко срещи горещи. Знам, че е скандално като един съвременник в съвременни условия на бързина и експедитивност да отричам да се подчинявам на темпото, че даже и да му се хвърлям понякога в краката с налудничавата идея да го забавя. Знам също, че е недопустимо да гледам на прогреса с окото на скептик. Искам да вярвам, че дистанцирането на човеците е резултат на прогреса. Защо тогава драпаме за прогреса, ако съзнаваме, че ни заслепява, закърнява и обезверява?
Някой беше казал, че точно както сърцето тупти, така и мозъка произвежда много случайни мисли. Рядко се ражда някоя крилата или остроумна мисъл, която си заслужава да бъде отгледана и впрегната в по-сериозни начинания, но пък е забавно да ги сортираш ,редактираш и изхвърляш, докато оставяш някои да отлежават и времето и другите показват дали ще вкиснат или пък ще станат здрави, читави и годни за дегустация.
Без претенции, без обещания и без снобизъм или пък излишен драматизъм, ха дано тук-там малко афоризъм, но почти никакъв фанатизъм.
За пряк контакт с мен може да използвате:
info [в] modernivremena [точка] org
